Либия: прекъсванията на тока и недостигът на гориво се усилват взаимно

Либия преживява едновременно електроенергийна и горивна криза, която показва колко тясно могат да бъдат свързани нестабилната мрежа и наличието на гориво. Reuters съобщи на 17 септември 2026 г. от Триполи и Бенгази за чести прекъсвания, дълги опашки по бензиностанциите и рязко нарастващи разходи за частно аварийно електрозахранване. Малките предприятия губят приходи и едновременно харчат все повече за дизелови генератори.

Собственик на ресторанти в Триполи разказа, че по време на интервю токът е спрял повече от десет пъти. За да поддържа охлаждането и работата, той използва генератори и купува дизел от черния пазар. Загубите си за последните месеци оценява на около 40 000 долара. Това е единичен пример, но ясно показва цената на повтарящите се прекъсвания.

Проблемът съществува от години. Либийската електросистема страда от остаряла инфраструктура, недостатъчна поддръжка и политически конфликти. Летните горещини и високото търсене влошиха положението. Още през юни GECOL предупреди за дефицит на производство над 1000 MW поради недостиг на газ и други горива за централите.

В края на август западната част на страната преживя голям частичен blackout. Според GECOL две важни връзки 400 kV са отпаднали, а честотата бързо е спаднала от 50 до около 47,5 Hz. Балансът между производство и потребление е изгубен и големи части от Триполи и западните райони остават без ток. Точната причина трябваше да бъде установена технически.

Кризата има и второ ниво: горивото за аварийно захранване също става рядко или скъпо. Reuters съобщава за опашки до два километра. Силно субсидираният дизел се продава на черния пазар многократно по-скъпо. В същото време Либия губи големи количества чрез контрабанда и въпреки огромните си петролни запаси внася значителна част от рафинираните продукти.

Така възниква опасна зависимост. При отказ на обществената мрежа се включват генератори; колкото по-дълги и чести са прекъсванията, толкова повече дизел е нужен. Ако едновременно липсва гориво, частното аварийно захранване също губи надеждност. Магазини, хладилни вериги, медицински обекти и домакинства не могат да приемат, че един генератор решава всичко.

Урокът е важен и извън Либия. Генератор или преносима батерия е ценен резерв, но не заменя пълен план. Горивото е ограничено, батериите се изтощават и всяка система има максимална мощност.

Не става дума за ново обявен национален blackout, а за продължителна криза, в която прекъсванията, жегата, слабата инфраструктура и проблемите с горивото се усилват взаимно. За подготовката е важен не само първият час без ток, а реалното време, през което собствените резерви могат да поддържат основните функции.